Ослепените 15 хиляди Самуилови воини не са измислица, а исторически доказано злодейство
1005 година от епичния конфликт сред цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец при крепостта Ключ на 29 юли 1014 година
Схема на отбранителните укрепления на Самуил в Ключ, сред планините Беласица и Ограждeн (Автор: Георги Митрев).Двубоят сред Първото българско царство и Византийската империя, сред цар Самуил (997-1014) и император Василий II (976-1025), бил най-продължителният военнополитически конфликт на Балканите преди османското завладяване. Той бил изпълнен с величави геройства и с жалки изменничества, с доста тъга и страдалчество. Тази българо-византийска епопея приключила с
Схема на отбранителните укрепления на Самуил в Ключ, сред планините Беласица и Ограждeн (Автор: Георги Митрев). “Ослепяване ”. Миниатюри от мадридския ръкопис на Хрониката на Йоан Скилица (ХIII в.) покоряването на ранносредно- вековното българско царство през 1018 година
Без подозрение обаче нейният връх била борбата при укреплението Ключ, в долината сред планините Беласица и Огражден, през лятото на 1014 година
Цар Самуил укрепил проходите, през които най-често византийците нападали българските лимити. Били изкопани изкопи, а зад тях – издигнати валове, укрепени с дървени загради (деми). Над 3 км дълги каменни зидове сред Беласица планина и укреплението Ключ довършвали отбранителната линия на българите, а крепостният вал продължавал до Огражден. Самото барикада Ключ било построено от два рова и три вала, ситуирани концентрично по стръмните му скатове. В най-високата част била построена наблюдателна кула, висока 10-12 м. Това бил командният пункт на българската армия. Привидно българският държател минал към защитна тактика във войната с Византия. Основната част от българската армия отпред с цар Самуил и неговия наследник Гаврил-Роман-Радомир се намирала в крепостта Струмица. За да отвлече вниманието на ромеите българският държател изпратил своя пълководец Несторица с многоброен отряд против Солун. Стратегическият проект на българския цар предвиждал да изчака византийското нахлуване и с неочакван изход да обкръжи като “в чувал ” армията на Василий II
През лятото на 1014 година император Василий II потеглил от Мосинопол (днес Комотини в Гърция) против България и при започване на юли стигнал укрепената защитна линия сред Беласица и Огражден.
В продължение на доста дни ромеите атакували безуспешно българските загради. От високите стени българите обсипвали византийците със стрели. Планът на Самуил сработил.
Но и Василий II бил умел във военното дело. Междувременно отрядът на Несторица бил победен, а пленените българи били доведени от Теофилакт Вотаниат при Ключ.
След безуспешните фронтални офанзиви императорът решил да изпрати два отряда от по няколкостотин души през планината Беласица, които да заобиколят българските укрепления. С помощта на влашки пастири, които ги превели през проходимите пътеки в непристъпната планина, за три дни те минали близо 25 км и се оказали в тила на българите
Тяхното придвижване, осъществено основно през нощта, не било видяно от българската стража.
На 29 юли 1014 година призори византийците с крясъци и звук от бойни тръби ненадейно нападнали сюрпризираните българи. В българския лагер настъпила суматоха. Всички побягнали.
Армията на Василий II съумяла да трансферира преградата сред Беласица и Огражден. Гаврил-Роман-Радомир избавил татко си цар Самуил, като го взел на коня си и го отвел в Прилеп. Опитите да се провежда оттегляне на българската армия се трансформирали в безредно бягство и по-голямата част от нея попаднала в плен на ромеите.
След успехите си над българите императорът отправил взор към Струмица. Тази непревзимаема българска твърдина била ключът към вътрешността на България, към Битоля и Охрид. Василий II упълномощил на Теофилакт Вотаниат да премине височините край Струмица, да опожари преградите по пътищата към тях и да отвори комфортен път към Солун. Българите го пуснали да мине гладко на юг и му подготвили капан.
Командването тук било поето от завърналия се на бойното поле Гаврил-Роман-Радомир. На връщане Теофилакт попаднал на българските засади, чакащи в една теснина. Той и хората му били обсипани отвсякъде с камъни и стрели,
а Гаврил-Роман-Радомир самичък с копието си изтърбушил византийския пълководец. Така успеха на Василий II се обърнала в проваляне. Той нито можел да предприеме блокада на Струмица, нито можел да се измъкне към Солун. Загинал и неговият любимец. В ръцете му обаче се намирали голям брой пленени българи. За да ги пречупи и да прекърши тяхната опозиция, императорът заповядал да се извърши нечувано в историята разбойничество.
Пленените 15 хиляди български воини били ослепени, като на всеки 100 души бил оставян по един едноок, който да води останалите. За да унижи до дъно своя съперник, Василий II траял издевателството. Той заповядал ослепените пленници да бъдат изпратени при своя водач – българския цар Самуил. Сто и петдесет души, останали с по едно око, повели оживелите на чиито лица вместо очи имало окървавени черни дупки. Ослепяването е ставало доста бързо, като върху гърдите на вързания човек е скачал палачът и с нож е изваждал очите му
Мнозина от ослепените са умрели на място от кръвоизлив, от непоносимата болежка или от зараза. Други са оставяли изнурените си тела по дългия път към Преспа в знойните жеги през август и септември 1014 година
Околните местности и топоними не престават да припомнят за жестоката кавга: Кокалица (от костите на загиналите), Смърдашец (от зловонието на труповете), Вадиочи (мястото, където са изваждани очите), Кланица (място на клането). Може да се упоменат още селищата Водоча и Слепче.
Съвременните опити на някои непознати учени да трансформират историята и разгласят ослепяването за небивалица, като отхвърлят прозвището
“Българоубиец ”,
и в последна сметка отрекат, че в тази епохална война против ромеите са воювали българи, водени от български царе, са неуместни и преднамерени. Те обслужват повече матрицата на актуалния балкански шовинизъм, в сравнение с историческата истина. През Средновековието и българите, и византийците дълго време пазили загатна за българския цар Самуил. Историческите свидетелства за това са доста.
Хартофилаксът на солунската черква “Св. Димитър ” (края на ХIII в.) е написал похвално Слово за чудесата на св. Димитър, в което се споделя: “В предходно време и не доста от дълго време владеел над българите оня фамозен Самуил, който и до момента е в устата на българите ”.
Днес, след 1005 години, българите още не са не запомнили станалото в клисурата край Струмица. И тържествените празнувания, и запазването на загатна са еднообразно нужни на потомците. Защото за величието на един народ, свидетелстват както героизма и гръмовните победи, по този начин и страданията, и крушенията в неговата история!
* Авторът е зам. – декан на Историческия факултет в СУ.
